Няма как да стигнеш до победата, щом не се бориш със сърце

Начало / Blogs / Няма как да стигнеш до победата, щом не се бориш със сърце

Борбата ни направи най-слабото си представяне на Световно първенство от повече от 20 години насам. Няма да правя тежки анализи, това тепърва ще правят специалистите и отговорните фактори.

Ще си позволя да поразсъждавам върху показаното и видяното.

Повече от 20 години коментирам, преживявам успехите и неуспехите на този спорт. Още в навечерието на шампионата, когато отпаднаха заради контузии големите ни звезди - фаворитите за титли и медали Иво Ангелов, Елица Янкова, Тарек Абделслам, се запитахме кой ще поведе останалите? Има ли толкова себераздаващ се и дисциплиниран борец като Иво, с такова лъвско сърце като на Елица и някой, който да има самочувствието да обещае, че ще развее трибагреника и да го направи така, както Армен Назарян преди 9 години в Париж?

"Те просто не вярват, че са по-силни. Имат някакъв вътрешен страх", споделя Назарян.

В първите два дни от надпреварата при класиците не открихме този победител. Все нещо за успеха не достигаше. И ако приемем, че в известна степен причините за това са в скандалното съдийство, какъвто е случаят с Николай Байряков, недоразуменията с правилата и този крайъгълен камък, наречен партер, то в най-голяма и определяща степен вината носят самите състезатели. Защото не може и няма как да искаш да побеждаваш, без да грабиш точки от хвърляния, техники и най-малко да чакаш точки от наказанията на противника за пасивност. Разочароваха и Василев, и Ташев, и Костадинов, и Методиев.

Много повече очаквахме, но не получихме от Даниел Александров - само пето място, както и от Константин Стас.

Няма как да стигнеш до победата като не се бориш докрай, като нямаш сърце.

А те имат прекрасните примери за победител - техните треньори Армен Назарян, Бисер Георгиев, Христо Маринов - новия президент на Федерацията, Николай Гергов. Била съм свидетел на техните успехи и победи, постигнати с люти борби и атрактивни хвърляния. Да не говорим за изкуството, което правеше Армен Назарян.

"Тръгнахме без лидери - знаете, че се контузиха. Но битката продължава. Виждате, че цял свят се бори и затова не трябва да правим крачка назад, а да гоним целта си", казва още Армен.

Класиците поведоха грешно хорото, на което се хвана и женската ни борба. А трябва да призная, че именно от тях очаквахме най-вече и най-много. 

Но едно са очакванията, а друго - реалността.

Най-опитната в отбора - фаворитката за медал, световната вицешампионка Тайбе Юсеин, изневери на стила си и той ѝ изигра лоша шега. Отпадна още на осминафиналите. Все още не може да се превърне в лидера, който да поведе отбора. 

23 август не беше и денят на 20-годишната Биляна Дудова. Остана пета, загуби бронза. Фурорът от евротитлата ѝ преди месеци стигна до полуфиналите, а след това, както и тя самата сподели, необяснимо защо не е показала нищо от това, което може и на което са я научили треньорите. А те определено са я научили, след като те успяха да подготвят Елица за бронза на Олимпийските игри в Рио, Биляна за европейското злато и още медалисти от големи първенства.

На младите в отбора още им трябва време

- и на дебютантката Миглена Селишка, и на София Георгиева, и на Валерия Бобева, а на Мими Христова категорично и само съдията попречи, който по-късно беше наказан.

"Надявам се това да е спад и да сме стигнали дъното, откъдето сега да отскочим и да вървим напред за Олимпиадата", споделя Петър Касабов.

Картината не беше по-различна и за свободната борба. Видя се - на този етап няма лидер и фаворит за титла. И двата финала за бронзовите медали бяха загубени от опитните Михаил Ганев и Владимир Дубов. Трябва им още много работа и още хъс за успеха. За останалите, младите в отбора, трябва търпение, ако ще да е цял олимпийски цикъл. Сигурна съм, че с новия треньор Серафим Бързаков ще успеят да извървят трудния път.

"Това ми е първо Световно първенство с мъжете като треньор. Като гледам другите колко са напред, не искам и да говоря - много работа ни чака", казва Бързаков.

И накрая ще кажа, че не бива да се превръща в трагедия това сгромолясване. А всички заедно - състезатели, треньори, ръководители, да се изправят, анализират и да поемат по пътя, който ще ги изведе там, където си дават среща най-добрите.

Свобода Маданска, БНТ

Фото: БФБорба/Костадин Андонов

Коментар