Милан - непреодолимо препятствие за българските отбори

Начало / Blogs / Милан - непреодолимо препятствие за българските отбори

Лудогорец изтегли един от най-тежките възможни съперници за 1/16-финалите в Лига Европа. Българският шампион ще играе срещу италианския гранд Милан.

Историята сочи, че „росонерите“ са непреодолимо препятствие за българските отбори в европейските клубни турнири. В петте пъти, в които Милан се е изправял срещу наш тим, краен победител са именно италианците.

В десетте мача срещу „червено-черните“ българските отбори имат едва 1 победа, 2 равенства и 7 загуби.

Милан – Левски 5:1 и 1:1, сезон 1967/68, 1/16-финал за КНК

На 20 септември „сините“ се изправят срещу Милан на "Сан Сиро" в първи мач от 1/16-финалите в турнира за Купата на носителите на купи. За Левски излизат Бисер Михайлов, Стоичко Пешев, Иван Вуцов, Иван Здравков, Кирил Ивков, Георги Георгиев, Цветан Веселинов, Янко Кирилов, Георги Аспарухов, Александър Костов и Георги Соколов, треньор на тима е Кръстьо Чакъров. Тогава в състава на Милан пък са играчи като Джовани Трапатони, Джани Ривера, Пиерино Прати и Карл-Хайнц Шнелингер. 

След първото полувреме резултатът е 0:0, но след почивката „росонерите“ не оставят шансове на Левски и печелят с 5:1. Единственото попадение за „сините“ бележи легендарният Георги Аспарухов. 

В реванша на 11 октомври 50 хиляди напълват стадион „Васил Левски“. Още в 11-ата минута бразилецът Анджело Сормани дава аванс на гостите. Левски обаче стига до равенството в 75-ата минута, когато Гунди разстрелва от фаул стража на Милан Бели.

В историята остават паметните думи на Аспарухов след първия мач на „Сан Сиро“. Тогава от италианския гранд предлагат 5 милиона на ръка на Гунди, но той отказва с думите: "Има една страна България, в която има един отбор Левски. Може и да не сте го чували, но в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!"

Милан – Академик (София) 3:4 и 2:0, сезон 1976/77, 1/16-финал за Купата на УЕФА

Играещият сега в аматьорските дивизии у нас отбор на Академик (София) е в своя пик в средата на 70-те години на миналия век. „Студентите“ завършват на трето място през сезон 1975/76 в „А“ група и така си осигуряват участие в турнира за Купата на УЕФА.

В началото на кампанията „студентите“ елиминират чешкия Славия (Прага). В първия мач губят с 0:2, но на реванша в София Академик печели с 3:0 пред 12 хиляди души по трибуните.

След това жребият праща столичани срещу Милан. Академик показва страхотен дух и се опълчва на звездния състав, в който са Албертози, Коловати, Капело и, разбира се, Джани Ривера. На 20 октомври 1976 г. на „Васил Левски“ воденият от Данко Роев тим побеждава с 4:3, като два гола за паметния успех отбелязва Тодор Паунов. За Академик на терена са Г. Тиханов, Ил. Чалев, Б. Ангелов, Ст. Първанов, Б. Симов, В. Спасов, Ю. Николов, Т. Паунов (74-Д.Гологанов), Кр. Манолов, Кр. Горанов (82-Й.Николов) и Ал. Димитров.

В Милано домакините печелят с 2:0 и така отстраняват българския отбор. Тогава Илия Чалев вкарва гол за Академик, който обаче бива отменен заради измислена засада.

Милан – Левски 1:1 и 3:0, сезон 1978/79, 1/16-финал за Купата на УЕФА

Две години по-късно Левски се изправя отново срещу Милан. Сблъсъкът, както и този на Академик, е от 1/16-финалите в турнира за Купата на УЕФА.

На 19 октомври 1978 година 60 хиляди напълват „Васил Левски“ в очакване на големия мач. Воденият от Иван Вуцов състав, в който са Томас Лафчис, Димитър Енчев, Пламен Николов, Стефан Аладжов, Владимир Николчев, Тодор Барзов, Войн Войнов, Бранимир Кочев, Ангел Станков, Йордан Йорданов и Антон Милков, се опълчва максимално на Ривера и компания и двубоят завършва наравно 1:1.

Стефано Киоди дава аванс на гостите в 11-ата минута, на малко по-късно Милков изравнява и запазва шансове на Левски за реванша.

Още след първото полувреме в Милано нещата изглеждат предрешени. Малдера и Бигон бележат за „росонерите“, а през втората част Киоди добавя още едно попадение и така Милан печели с 3:0, отстранявайки отново български отбор в ЕКТ.

Милан – Левски, 2:0 и 5:2, сезон 1988/89, първи кръг в турнира за КЕШ

През 1988 година Левски, тогава Витоша след скандалното решение, взето след финала срещу ЦСКА за Купата на България през 1985-а, става шампион на България с две точки пред „червените“.

„Сините“ изтеглят късата клечка за Европа и в турнира за КЕШ излизат срещу стария си познайник Милан. Тогава за „росонерите“ играят суперзвезди като Тасоти, Малдини, Рийкард и Ван Бастен.

Левски е домакин в първия мач на 7 септември 1988 г., в който на полувремето изостава с 0:1 след гол на Вирдис. В 70-ата минута за Милан в игра влиза Рууд Гулит , който само пет по-късно бележи втори гол във вратата на Михайлов, предрешавайки крайния изход на сблъсъка.

Тогава Васил Методиев-Шпайдела залага на стартов състав: Борислав Михайлов, Красимир Коев, Йордан Мурлев, Динко Господинов, Николай Илиев, Емил Велев, Петър Курдов, Васил Драголов, Георги Донков, Георги Йорданов и Божидар Искренов.

В реванша на 6 октомври „росонерите“ са още по-безкомпромисни. Ван Бастен се развихря и разкъсва мрежата на „сините“ с четири попадения за крайното 5:2. За Левски головете вкарват Сашо Начев и Николай Илиев.

Милан – ЦСКА 2:0 и 1:0, сезон 2001/02, втори кръг в турнира за Купата на УЕФА

Последният сблъсък на Милан срещу български отбор е в началото на този век. През 2001 година „росонерите“ излизат срещу ЦСКА в среща от втория кръг на турнира за Купата на УЕФА.

Първият мач е на 18 октомври 2001 година в Италия. Милан успява да вземе комфортен аванс преди реванша в София, като голове на Руи Коща и Андрий Шевченко носят победа на домакините с 2:0.

Реваншът на „Българска армия“ е на 1 ноември. Аспарух Никодимов залага на Ненад Лукич, Галин Иванов (46-Светослав Петров), Мичо Вранеш (81-Светослав Георгиев), Янко Вълканов, Ибрахима Гай, Александър Томаш, Тодор Янчев, Йордан Лечков, Любослав Пенев (к), Владимир Манчев и Асен Букарев (68-Христо Янев).

Гостите са без контузените Малдини и Шевченко. Въпреки това на терена са Абиати, Роке Жуниор, Каха Каладзе, Гатузо, Руи Коща и Индзаги. Именно последният прави пропуск от три метра в началото на второто полувреме, но успява да се реваншира след около час игра. Тогава Индзаги бележи с глава след центриране на Сержиньо и доубива интригата в сблъсъка.

Коментар