Денвър Бронкос - шампион? Мисията е възможна!

Начало / Blogs / Денвър Бронкос - шампион? Мисията е възможна!

Приказката на Денвър Бронкос е към своя край поради няколко причини и е твърде вероятно в близкото десетилетие отборът да претърпи мощен полуразпад, който да го прати в дъното на класирането, но и в челото на реда на драфта. Причините за това са няколко, но за тях накрая. Сега за това защо Денвър ще е носителят на трофея "Ломбарди" за тази година.

Късметът на Пейтън не може да му изневерява вечно. Менинг е сигурен член на "Залата на славата" и вероятно това ще се случи много скоро след наближаващото му оттегляне. Години наред той беше първа и основна причина Индианаполис Колтс да бъдат претендент за титлата, независимо от цялостното състояние на отбора. А космическата му класа лъсна с пълна сила след преминаването му в Денвър. Не, че е трудно да блеснеш в отбор, чиито куотърбек е носил името Тим Тибо, но Менинг моментално издигна тима до ранг претендент. И въпреки това той си остава с един единствен шампионски пръстен, спечелен с Инди през 2007 година. 

Юбилейният Супер Боул най-вероятно ще е лебедовата песен на Пейтън. Не трябва да имате и капка съмнение, че човекът, обвиняван за липса на психика в плейофите, е подчинил цялата си подготовка в последната година именно на тази една едничка цел - да бъде шампион.

И сега малко по-конкретно - защо Денвър ще победи Каролина в най-важния мач за сезона?

Денвър има най-добрия лек за силното оръжие на Каролина - разнообразната игра по земя. В отбор, в който най-добрият рънинг бек Джонатан Стюард е с 1178 ярда от началото на сезона, а вторият в тази класация е самият куотърбек Кем Нютън с чудовищните 686 ярда, което го нарежда веднага след най-добрите титулярни рънинг бекове в лигата. В Колорадо обаче знаят как се спира подобен тип нападение. Ако сте гледали победата над Ню Инглънд в мача за титлата на конференцията, може да си представите, че Том Брейди още сънува кошмари и вероятно не е изтръгнал от екипа си всички чимове, в които беше засаждан методично и брутално от защитата на Бронкос.

Ключът тук е стабилната защитна линия на Денвър, но най-вече играта на фланговите лайнбекъри ДеМаркъс Уеър и Вон Милър. Двамата са ужасяващ кошмар за всеки член на всяка нападателна линия, охраняваща куотърбека. И докато много често това е знак, направо покана за игра по земя, то Милър и Уеър държат изключително здраво фланговете именно при тези опити на съперника и най-важното - не кълват като първокласници на елемента, който е и най-голямата сила на Кем Нютън - опцията с разчитане на защитата (което означава, че куотърбекът задържа топката до последно при предаването на рънинг бека, за да проследи движението на защитата и при открила се пролука задържа топката и сам тръгва с нея).

И ако първите два вала на защитата на Денвър са впечатляващи, то дълбоката отбрана на Денвър също има какво да предложи. Този сезон безспорната звезда е корнър-бекът по левия фланг Акиб Талиб. Той, заедно с колегата си отдясно Крис Харис и титулярните сейфтита Ти Джей Уард и Дариън Стюард са много сериозно предизвикателство дори за най-добрите нападатели в лигата.

При условие, че първия вал на защитата на Денвър успее да задържи Кем Нютън в джоба и го държи далеч от целта до третия опит от четирите за преодоляване на 10 ярда, тогава Нютън ще бъде принуден да играе с повече от очевидната си цел - най-добрия тайд енд през сезона Грег Олсен. Опазването му със сигурност не е лесна задача, но при добра постройка и може би персонална защита (защото все пак той не е най-бързият нападател в света), мисията не е невъзможна.

При такъв развой на събитията, който не е никак невъзможен, всичко ще остане в ръцете на Менинг и напдението му. Нападателната линия ще трябва да забрави тези 39 допуснати събаряния на куотърбека с топката от редовния сезон и да се бори със зъби и нокти за оцеляването на Менинг, за когото всеки удар може да бъде последен в кариерата му с неговите 39 години.

Гаубиците на Денвър Демариъс Томас и Емануел Сандърс направиха сезон с по над 1000 ярда и ръцете им още са горещи. Двойният удар на поста рънинг бек в лицето на Рони Хилман и Си Джей Андерсън пък изисква изключителна физическа издръжливост при игра на висото темпо от отсрещната защита, защото непрекъснатата ротация на два равностойни бека държи темпото в небесата.

И накрая - юбилейният Супер Боул 50 наистина може да е последна спирка за Денвър. За последно отборът бе на върха в две последователни години - 1998 и 1999, воден от блестящият куотърбек Джон Елуей. Днес той е генерален мениджър, може би най-обичаната личност в отбора. Елуей обаче заложи бомба със закъснител, която превърна Бронкос в истинско камикадзе. Отхвърли здравословната практика с теглене и развитие на таланти от драфта и заложи на големи имена с още по-големи заплати, което засилва отбора към безната заради тавана на разходите за възнаграждения.

Твърде вероятно е съвсем скоро Елуей да бъде принуден да хване голямата метла, за да се вмъкне под прага на допустимите разходи, а това ще остави отбора с не толкова талантлив младежки корпус и респективно - с малко възможности да се бори за титла в близките години.

Коментар