Бьорге Аусланд - най-големият полярен пътешественик и изследовател

Начало / Blogs / Бьорге Аусланд - най-големият полярен пътешественик и изследовател

Бьорге Аусланд е роден на 31 май 1962 г. в Осло. През 1986 г. заедно с Агнар Берг и Ян Мортен Ертсаас за 37 дни изминава разстоянието от 800 км между Агнассалик и Уманак в Гренланция. В периода 1982-1993 г. работи като професионален водолаз на норвежките нефтени платформи в Северно море, с изключение на 1989/1991 г., когато служи в специалните части на норвежките военноморски сили (Special Naval Forces of Norway). През 1990 г. прави първото стигане със ски до Северния полюс без странична помощ заедно с Ерлинг Каге и Геир Рандби. Тримата стартират от остров Уърд-Хънт в Канада на 8 март и за 58 дни преминават 800 км. През 1993 г. прекосява със ски (300 км за 21 дена) архипелага Франц-Йосифова Земя (Русия). Отново спътник му е Агнар Берг. Тръгват от зимния лагер на Фритьоф Нансен на остров Джексън на 1 април. През 1994 г. става първият човек, стигнал само със ски до Северния полюс, след старт от Нос Арктический в Сибир (най-северната точка на континентална Азия) на 2 март и преодолява 1000 км за 52 дни. На следващата (1995-а) година се добира сам със ски и до Южния полюс и става първият човек в света, стигнал до двата земни полюса по този начин. 44-дневната му одисея (1350 км) започва на 8 ноември от Морето Уедъл.

През 1996/ 1997 г. става първият човек, който със ски и без странична помощ  прекосява Антарктида. На 15 ноември тръгва от Морето Уедъл, преминава през Южния полюс и след 64 дни и 2845 км стига до базата “Робърт Скот” на брега на Морето Рос. През 1998 г. изкачва шестия по височина връх в света - Чо Ойю (8201 м) в Непалските Хималаи, както и Уано Потоси (6200 м) в Боливия. През 2001 г. прекосява Арктическия океан (82 дни, 1800 км) сам през Северния полюс - от Нос Арктический в Сибир (3 март) до остров Уърд-Хънт в Канада (23 май). По този начин става първият човек в света, който сам и със ски преодолява районите на двата полюса.

През 2006 г. в компанията на друг световноизвестен ловец на приключения - Майк Хорн от ЮАР, Бьорге успя да реализира първо в историята стигане до Северния полюс в рамките на зимата в Северното полукълбо (от 22 януари до 23 март). През този сезон слънцето почти не се появява над хоризонта, а полярният мрак е невероятно изпитание за психиката (плюс убийствените физически усилия).

Бьорге идва в Банско за втори път (за първи път бе наш гост през 2008 г.). Този път със съпругата си Хеге, бракът с която сключи след традиционна лютеранска църковна церемония на най-северната точка на Земята. Така Бьорге и Хеге станаха първата съпружеска двойка, която подписва брачен съюз на Северния полюс.

"Основната причина да започна да се занимавам, с това което правя, беше мисълта за приключението. През последните години ме мотивира това да премествам границите, да правя неща, които никога не са били правени, това е зашеметяващо. Пък и всеки иска да е добър в нещо."

Разкажи ни какво е да отидете със ски в Арктика. 

- На първо място там е много красиво, все едно си на друга планета с всичкия този лед. Там няма дървета, много малко са животните. Там просто е студът, ледът и ти самият. Така че по някакъв начин дори се чувстваш все едно си  в космоса . Много интересно пътешествие е. В същото време е много тежко в чисто физически план. Теглиш много храна за може би два-три месеца. И е много студено. Всъщност мисля, че студът е най-лошото.

Коя е по-трудната част - физическата или умствената нагласа и напрежение, да бъдете там?

- Може би умствено. Направил съм доста солови експедиции със ски до южния полюс, до северния полюс. Когато трябва сам да се грижиш за всичко и в същото време да се мотивираш сам всеки ден - това е тежко, да го правиш ден след ден в продължение на два-три месеца. Така че - да. Менталната част е най-трудната.

Какво Ви мотивира, когато силите Ви свършват и има ли момент, в който си казвате, че не можете повече?

- Да, има такива моменти, аз съм нормален човек. Понякога чувствам, че не мога повече, но тогава започвам да си мисля за следващата почивка, за спалния чувал през вечерта, мисля за малки неща. Мисля, че номерът е да промениш перспективата си. Когато имам хубав ден мога да си мисля за дома или за постигането на целта, която със си поставил. Но когато имам лош ден, мисля за неща, които са много близо до мен. Мисля за следите на ските ми, за почивката, която ме очаква. И си мисля, че това е голяма част от успеха в такъв вид експедиции.

Как се подговяте за тези тежки пътувания и преходи?

- Специфичната подготовка може да бъде една година. Но за мен подготовка в общия смисъл е целият ми живот. Това е целият опит, който съм натрупал още от малко дете, когато съм бил сред природата и съм се учел как да се държа там. За такъв вид начинания не може да се подготвиш за кратко време, трябва ти цял живот, за да го направиш.

Какво беше началото? Казахте, че сте били дете, когато сте започнали да се увличате по това да изследвате света. 

- Първо, започнах да плавам и така научих за ветровете, за вълните, за начина, по който се оцелява там. След това започнах да карам ски в гората. Бях и в армията и там научих всичко за оцеляването в зимни условия. Всичко това е част от подготовката, който в крайна сметка ми позволява да успявам в експедициите. Всичко е въпрос на съвкупност от малки, малки неща, които трябва да усвършенстваш и да използваш добре.

Вероятно важна роля има военната Ви подготовка. 

- Абсолютно, да, това ми помага. Аз бях в Норвежките специални части. Там правехме много зимни тренировки на открито в северните части на Норвегия. Когато си във армията, само едно нещо има значение и това е осъществяването на мисията. Това е единственото, което има значение, нищо друго не е важно. Тази способност да се фокусираш върху целта и да намериш начин да я постигнеш - това е много важно. Научих го в армията.

Каква точно беше вашата работа там?

- Бях в екипа, който беше специализиран в операции в морето - плаване, гмуркане на много отдалечени локации.

Каква е следващата Ви цел, за какво мечтаете сега?

- Имам много хубав проект заедно с френския приключенец Венсан Койяр. Нарича се "Наследството на ледовете." Смятаме да прекосим 20-те най-големи глетчера в света.

Къде са те?

- Те са навсякъде по света. Някои са в Европа, някои в Аляска, в Канада, в Хималаите, в Южна Америка, Антарктида... навсякъде.

Колко време ще продължи този проект?

- Може би около 10 години.

Коментар